8-битовият и 16-битовият цветови режим обикновено се използват за описание на дълбочината на цвета на изображението в „битове“, т.е. броят битове във всеки цветен канал. Основната разлика между двата е количеството цвят и детайлност. Дълбочината на цвета, наричана още битова дълбочина или брой цветни битове, определя колко цвята могат да бъдат показани на пиксел.
Брой цветове:
8 бита: Когато всеки цвят червено (R), зелено (G) и синьо (B) е представен с един байт (8 бита), всяко изображение може да има 16.7 милиона цвята, а 8 бита се броят за 16.7 милиона.
16-битов: Когато всеки цвят е представен с два байта (16-битов), всяко изображение може да има 65,536 16 цвята. XNUMX-битовият режим осигурява по-голяма цветова гама, което прави изображението по-способно да показва богати цветове и детайли, а дисплеят е способен да показва повече цветове и нива на сивото.
Нива на сивата скала:
8 бита: Ако изображението е в сиви скали, всеки пиксел е представен от един байт (8 бита), изображението може да има 256 нива на сивото.
16 бита: Всеки пиксел е представен от два байта (16 бита), а изображението може да има 65536 нива на сивото.

Цвят 16.7 милиона
Дисплеят обикновено използва двоичен код за представяне на цветовете. 16-битовият цвят е 65536 цвята, т.е. 2 на 16-та степен; 24-битовият цвят е известен като „истински цвят“, който може да достигне границите на човешкото око, броят на цветовете е повече от 16.77 милиона цвята, т.е. 2 на 24-та степен. 16.7 милиона цвята означава, че поддържа показване на максималния брой цветове от 16.7 милиона, т.е. може да показва 16.7 милиона различни цвята. „M“ означава милион, съкращение от английската million. 16.7M = 16.7 милиона = 16.7 M.
„Дълбочината на цвета“ на дисплея може да се разглежда като цветова палитра, която определя колко цвята се поддържат от всеки пиксел на екрана. Тъй като всеки пиксел на дисплея е съставен от три основни цвята - червен, зелен и син, а яркостта на пиксела също се контролира от тях (например, когато и трите цвята са в максимума си, той ще бъде бял), дълбочината на цвета обикновено може да се зададе на 4 бита, 8 бита, 16 бита, 24 бита. Колкото по-голям е броят на битовете в дълбочината на цвета, толкова повече цветове има и цветовете, показани на екрана, ще бъдат по-реалистични. Когато обаче дълбочината на цвета се увеличи, се увеличава и количеството данни, които трябва да се обработват от графичния ускорител.
Дълбочината на цвета обикновено се използва за илюстриране на възможностите на цветовете. Тя е тясно свързана с малкото число на квантуване в процеса на дигитализация, така че дълбочината на цвета се изразява основно чрез битовете на числото на квантуване. Колкото по-голям е броят на битовете, толкова по-голям е броят на цветовете, които могат да бъдат показани на пиксел, толкова по-богат е цветът, толкова по-реалистично е изображението и толкова по-голям е файлът. Например: BMP форматът поддържа 256 вида червено, зелено и синьо. Различните комбинации от червено, зелено и синьо могат да съставят 256 от трите цвята. Необходими са три 8-битови двоични числа, общо 24 бита. Така дълбочината на цвета е 24.

Колкото по-висока е резолюцията на екрана при същия размер, толкова по-ясен е дисплеят. Ако резолюцията на екрана при същия размер е ниска, дори ако дисплеят с 16 милиона цвята не е толкова добър, колкото високата резолюция от 260 000 цвята. Например: при 2.4-инчов TFT LCD дисплей със същия размер и резолюция 240 × 320, тогава 16 милиона цвята са по-добри от 260 000 цвята и 65 000 цвята.
Често един цвят се постига чрез трите основни цвята RGB (червено, синьо и зелено), така че цветът трябва да има три основни цветни канала. Ако всеки канал е с 8-битова дълбочина на цвета, тогава крайният резултат от цветовата комбинация трябва да бъде (2 ^ 8) ^ 3, около 16.77 милиона цвята. Същото може да се получи и от цветовия капацитет на 10-битовия екран с дълбочина на цвета, който е 1.07 милиарда цвята.
За някои хора 10-битовата дълбочина е напълно необходима, тъй като стрийминг медийните ресурси също са трудни за поддържане на 10-битов дисплей. Например, професионалните фотографи при последваща обработка могат да използват 10-битов дисплей за обработка на изображението. След мащабиране и други операции можете да получите по-добър цветови преход. Затова се съсредоточете върху честотата на опресняване, честотата на дискретизация, цветовата гама, точността на цветовете и други параметри, за да постигнете по-добра производителност на дисплея.